Ана Кочева: Българският език е застрашен, има опасност да го изгубим
Иван Вазов е употребявал доста над 80 000 думи в своето творчество, до момента в който днешният българин приказва с към 800 Задължителна подготвеност по български език би трябвало да има във всички образователни проекти Работещите в медиите да минат курсове, диалектите са неприемливи в формалните институции Неправилното слагане на интонации е крещящо, " мекането " е поголовно Процесът към момента е обратим, в случай че се подхващат дълготрайни ограничения, споделя проф. доктор Ана Кочева в особено интерю за вестник СТАНДАРТ
През предходната седмица учени от Българска академия на науките насочиха апел за отбрана на благосъстоянието и хубостта на българския език. С апел, който посредством медиите доближава до цялата общност, те приканват към диалог, който да се трансформира в работна стратегия – политика за езика. Според тях е нужна промяна, насочвана от знаещите и можещите в Българска академия на науките, университетите, ръководещите образованието и хилядите учители още от детските градини, не поотделно, а дружно. За опазването на езика, за културата и грамотността беседваме с проф. доктор Ана Кочева от Българска академия на науките.
-->
- Проф. Кочева, заплашен ли е езикът ни?
- Състоянието на българското обществено слово, на образованието и на цялата хуманитаристика дават мотиви за доста основателно безпокойствие през последните години. Ние доста постоянно сме се питали дали не сме закъснели. Най-вероятно това е по този начин, само че както гласи клишето, по-добре късно, в сравнение с изобщо да не го създадем. Това е стъпка, която подхваща Българска академия на науките, тъй като е правоприемник на Книжовното сдружение - извънредно влиятелна институция, която е почнала своя живот още преди началото на актуалната българска страна. С ресурсите, с които разполага, Академията би била в положение да стартира такова огромно деяние. Подобен тип " езиково обмисляне " се прави с огромен стратегически небосвод - за едно, две генерации напред. Но си коства усилието, тъй като фактически се намираме в обстановка, в която има заплаха да загубим езика си. Българският език е измежду застрашените езици в Европа. Навсякъде по света има огромен брой застрашени езици като степените на застрашеност са три. Добрата вест е, че българският език в границите на държавните граници е в евентуална степен на застрашеност, т.е. процесът е обратим, в случай че се подхващат съответни стъпки, с цел да има доста целеустремено, методично, просветително и езиково обмисляне със стратегически небосвод. Имаме потребност от езиково възкръсване, с цел да не поеме българският език по пътя на отмиращите езици. За Европа ще посоча съответни образци: езикът " сами " в Швеция е сериозно заплашен, " ретороманският " в Швейцария е в същото положение. Една от главните аргументи, само че не единствената, е демографският фактор.
Първата стъпка за изгубването на един език е той да е подложен на натоварен външен напън, само че към момента се предава от родители на деца и се преподава в учебно заведение, а българският език у нас е тъкмо в това положение. Затова са нужни неотложни ограничения, с цел да се възвърне езиковата просветеност. Напоследък имаме експлицитни образци за нейния недостиг - намалява контролът над думите от страна на носителите на езика, вербалността не се развива съгласно подтекста, за общественото политическото говорене да не разтварям дума.
- Какви са ограниченията, които би трябвало да се подхващат?
- Задължителна подготвеност по български език и просвета би трябвало да има във всички образователни проекти. Тя би следвало да бъде наложителна за всички професионални посоки, освен за филантропичните науки, освен за изкуствата. Всеки един студент в България, без значение какво следва, би трябвало да култивира вярно отношение към словото, към хуманитаристиката и приличното речево държание.
Трябва да се приложат и ред други ограничения, свързани с оценяване, с акредитиране на образователни стратегии, даже с поддръжка на издателската активност. Водещите университетски издания би трябвало да имат доста сериозен авторитет. Да има курсове, които експерти от Българска академия на науките, Софийския университет и от останалите университети отвън София да организират с ангажираните в медиите. Защото вие постоянно сте не четвърта, а първа власт, която всекидневно участва в домовете на хората. Всички медии - електронни, печатни, сте призвани да работите за престижа на българския език. Това е в действителност голяма стратегия, само че ние би трябвало да се нагърбим с нея в точния момент, защото вторият стадий от застрашеност на езика е този, при който са останали към този момент доста малко говорещи и децата не учат родния си език. Такава е обстановката при преодоляването на българския език измежду втората генерация у нашите общности в чужбина. Третият стадий - на сериозно застрашаване, като езикът съвсем няма възможност да оцелее и скоро ще изчезне, е реалност при третото потомство български емигранти, които познават българския единствено като фамилен спомен, само че нямат българска езикова подготвеност. Поради това би трябвало да се ускори ролята на българските учебни заведения и на българските институции в чужбина. Създаването на Български културен институт е концепция, за която от дълго време се приказва, само че оставаме единствено с приказките. Познаваме одобрените модели на " Гьоте институт ", на " Сервантес " - той би имал сериозна роля в укрепването на българския език зад граница. Владеенето на българския език и познаването на българска история би трябвало да се обвърже и със закона за българското поданство, тъй като проучването и съхранението на българския език е въпрос на национална сигурност. И защото загатнах за натоварен външен напън върху езика ни, имах поради и обстоятелството, че върху българската езикова снага се основават редица правила, които в идващ миг се афишират за небългарски. Например " вардарската норма ", която през днешния ден е формален език на Северна Македония. Тя действа в съвремието ни като публична норма и ние нямаме нищо срещу това, само че е редно да не се вършат спекулации с историята й. Или пък така наречен " помашки език “, основан въз основа на български диалекти в южните Родопи - също се вършат опити да бъде показан като небългарски. Или така наречен " торлашки " диалекти от двете страни на българо-сръбската граница, за които пишат сръбски сътрудници. Обявяват ги за междинни, не тъкмо български, а това е нормална процедура - нормално когато чуем, че нещо не е напълно българско, то доста скоро става нещо непознато. Българският език е плурицентричен и този натоварен външен напън би трябвало да се регистрира. Когато приказваме за език, би трябвало да гледаме на него като на първия и най-съществен фактор за предпазване на националната еднаквост и за личното ни оцеляване като нация.
- В момента има взрив на издаването на книги, само че какъв брой от тях са с положително качество на езика?
- Разходих се на Панаира на книгата пред НДК и бях зарадвана от толкоз доста издателства, които се показват със своята продукция. Интересът към панаира е голям, книги се купуват. Тази добра наша традиция се възроди. В частната издателска активност мъчно може да се интервенира, само че ролята на всяко издателство е да сортира качествени редактори, коректори и преводачи, тъй че да излезе и качествена продукция. Радваме се, че се чете, тъй като доста по-големият проблем е, че поколението с най-бързите пръсти е вторачено най-вече в телефона си и интереса му може да задържат само късите текстове. Още една причина за функционалната неначетеност, с която приключват доста български възпитаници. Унифицирането на образованието лиши на ученика опцията да се научи да осмисля текстовете, които чете, да мисли въобще. Тестообразната инспекция на знанията евентуално не е най-адекватния прийом, изключително за филантропичните науки. От българската литература остана малко в учебно заведение, в доста случаи се четат приспособени издания, които осакатяват оригинала, което също е проблем.
- Казвате, че е хубаво да се вкарат курсове по български език и литература за работещите в медиите.
- Не да се вкарат, а да се възстановят, тъй като в електронните медии в не чак толкоз далечното минало имаше такива курсове. Един образец - интонацията. Все повече новините се сервират с фрази, които приключват с възходяща интонация, характерна за въпросителните фрази. Това се наложи първо при спортните мнения, а по-късно и в другите вести. Неправилното слагане на интонации е крещящо: училищá, съдилищá, летищá... Слава Богу, още не съм чула пътищá, тъй като моделът е същият. Поголовно е и така наречен " мекане " - вървим..., пишем... - не е норма, без значение, че е честа диалектна специфичност. Редукцията при млади публицисти от Източна България също е диалектна специфичност, а когато си в публична медия би следвало да положиш старания и във връзка с книжовната фонетика. Диалектното говорене не е развалена или неправилна тирада, само че попаднеш ли в публична институция или пък си публицист, това е неприемливо.
- Какво се е трансформирало за 30 година, та сега следим такова просташко и обикновено говорене по медиите?
- Случиха се редица неща. Днес приказваме с доста по-малко думи (а и смисъл), в сравнение с сме говорили в края на 80-те и началото на 90-те години. Но тогава измененията бяха на всяко ниво - в това число и в обществената тирада, в политическото говорене, в езика на медиите. Неофициалната тирада нахлу в езика на медиите. Това има своето пояснение с обстоятелството, че до тогава езикът на медиите беше извънредно клиширан, вцепенен от казионния изказ, който парализираше и форма, и наличие. Но пък безконтролното навлизане на уличната тирада в медийното пространство докара до това, че доста от неофициалните изречения, идиоми и изрази стигнаха и до трибуната на Народното събрание. И стигахме до тук, когато към този момент сме безусловно безконтролни в своя изказ. Иван Вазов е употребявал доста над 80 000 думи в своето творчество, до момента в който днешният българин приказва с към 800.
През предходната седмица учени от Българска академия на науките насочиха апел за отбрана на благосъстоянието и хубостта на българския език. С апел, който посредством медиите доближава до цялата общност, те приканват към диалог, който да се трансформира в работна стратегия – политика за езика. Според тях е нужна промяна, насочвана от знаещите и можещите в Българска академия на науките, университетите, ръководещите образованието и хилядите учители още от детските градини, не поотделно, а дружно. За опазването на езика, за културата и грамотността беседваме с проф. доктор Ана Кочева от Българска академия на науките.
-->
- Проф. Кочева, заплашен ли е езикът ни?
- Състоянието на българското обществено слово, на образованието и на цялата хуманитаристика дават мотиви за доста основателно безпокойствие през последните години. Ние доста постоянно сме се питали дали не сме закъснели. Най-вероятно това е по този начин, само че както гласи клишето, по-добре късно, в сравнение с изобщо да не го създадем. Това е стъпка, която подхваща Българска академия на науките, тъй като е правоприемник на Книжовното сдружение - извънредно влиятелна институция, която е почнала своя живот още преди началото на актуалната българска страна. С ресурсите, с които разполага, Академията би била в положение да стартира такова огромно деяние. Подобен тип " езиково обмисляне " се прави с огромен стратегически небосвод - за едно, две генерации напред. Но си коства усилието, тъй като фактически се намираме в обстановка, в която има заплаха да загубим езика си. Българският език е измежду застрашените езици в Европа. Навсякъде по света има огромен брой застрашени езици като степените на застрашеност са три. Добрата вест е, че българският език в границите на държавните граници е в евентуална степен на застрашеност, т.е. процесът е обратим, в случай че се подхващат съответни стъпки, с цел да има доста целеустремено, методично, просветително и езиково обмисляне със стратегически небосвод. Имаме потребност от езиково възкръсване, с цел да не поеме българският език по пътя на отмиращите езици. За Европа ще посоча съответни образци: езикът " сами " в Швеция е сериозно заплашен, " ретороманският " в Швейцария е в същото положение. Една от главните аргументи, само че не единствената, е демографският фактор.
Първата стъпка за изгубването на един език е той да е подложен на натоварен външен напън, само че към момента се предава от родители на деца и се преподава в учебно заведение, а българският език у нас е тъкмо в това положение. Затова са нужни неотложни ограничения, с цел да се възвърне езиковата просветеност. Напоследък имаме експлицитни образци за нейния недостиг - намалява контролът над думите от страна на носителите на езика, вербалността не се развива съгласно подтекста, за общественото политическото говорене да не разтварям дума.
- Какви са ограниченията, които би трябвало да се подхващат?
- Задължителна подготвеност по български език и просвета би трябвало да има във всички образователни проекти. Тя би следвало да бъде наложителна за всички професионални посоки, освен за филантропичните науки, освен за изкуствата. Всеки един студент в България, без значение какво следва, би трябвало да култивира вярно отношение към словото, към хуманитаристиката и приличното речево държание.
Трябва да се приложат и ред други ограничения, свързани с оценяване, с акредитиране на образователни стратегии, даже с поддръжка на издателската активност. Водещите университетски издания би трябвало да имат доста сериозен авторитет. Да има курсове, които експерти от Българска академия на науките, Софийския университет и от останалите университети отвън София да организират с ангажираните в медиите. Защото вие постоянно сте не четвърта, а първа власт, която всекидневно участва в домовете на хората. Всички медии - електронни, печатни, сте призвани да работите за престижа на българския език. Това е в действителност голяма стратегия, само че ние би трябвало да се нагърбим с нея в точния момент, защото вторият стадий от застрашеност на езика е този, при който са останали към този момент доста малко говорещи и децата не учат родния си език. Такава е обстановката при преодоляването на българския език измежду втората генерация у нашите общности в чужбина. Третият стадий - на сериозно застрашаване, като езикът съвсем няма възможност да оцелее и скоро ще изчезне, е реалност при третото потомство български емигранти, които познават българския единствено като фамилен спомен, само че нямат българска езикова подготвеност. Поради това би трябвало да се ускори ролята на българските учебни заведения и на българските институции в чужбина. Създаването на Български културен институт е концепция, за която от дълго време се приказва, само че оставаме единствено с приказките. Познаваме одобрените модели на " Гьоте институт ", на " Сервантес " - той би имал сериозна роля в укрепването на българския език зад граница. Владеенето на българския език и познаването на българска история би трябвало да се обвърже и със закона за българското поданство, тъй като проучването и съхранението на българския език е въпрос на национална сигурност. И защото загатнах за натоварен външен напън върху езика ни, имах поради и обстоятелството, че върху българската езикова снага се основават редица правила, които в идващ миг се афишират за небългарски. Например " вардарската норма ", която през днешния ден е формален език на Северна Македония. Тя действа в съвремието ни като публична норма и ние нямаме нищо срещу това, само че е редно да не се вършат спекулации с историята й. Или пък така наречен " помашки език “, основан въз основа на български диалекти в южните Родопи - също се вършат опити да бъде показан като небългарски. Или така наречен " торлашки " диалекти от двете страни на българо-сръбската граница, за които пишат сръбски сътрудници. Обявяват ги за междинни, не тъкмо български, а това е нормална процедура - нормално когато чуем, че нещо не е напълно българско, то доста скоро става нещо непознато. Българският език е плурицентричен и този натоварен външен напън би трябвало да се регистрира. Когато приказваме за език, би трябвало да гледаме на него като на първия и най-съществен фактор за предпазване на националната еднаквост и за личното ни оцеляване като нация.
- В момента има взрив на издаването на книги, само че какъв брой от тях са с положително качество на езика?
- Разходих се на Панаира на книгата пред НДК и бях зарадвана от толкоз доста издателства, които се показват със своята продукция. Интересът към панаира е голям, книги се купуват. Тази добра наша традиция се възроди. В частната издателска активност мъчно може да се интервенира, само че ролята на всяко издателство е да сортира качествени редактори, коректори и преводачи, тъй че да излезе и качествена продукция. Радваме се, че се чете, тъй като доста по-големият проблем е, че поколението с най-бързите пръсти е вторачено най-вече в телефона си и интереса му може да задържат само късите текстове. Още една причина за функционалната неначетеност, с която приключват доста български възпитаници. Унифицирането на образованието лиши на ученика опцията да се научи да осмисля текстовете, които чете, да мисли въобще. Тестообразната инспекция на знанията евентуално не е най-адекватния прийом, изключително за филантропичните науки. От българската литература остана малко в учебно заведение, в доста случаи се четат приспособени издания, които осакатяват оригинала, което също е проблем.
- Казвате, че е хубаво да се вкарат курсове по български език и литература за работещите в медиите.
- Не да се вкарат, а да се възстановят, тъй като в електронните медии в не чак толкоз далечното минало имаше такива курсове. Един образец - интонацията. Все повече новините се сервират с фрази, които приключват с възходяща интонация, характерна за въпросителните фрази. Това се наложи първо при спортните мнения, а по-късно и в другите вести. Неправилното слагане на интонации е крещящо: училищá, съдилищá, летищá... Слава Богу, още не съм чула пътищá, тъй като моделът е същият. Поголовно е и така наречен " мекане " - вървим..., пишем... - не е норма, без значение, че е честа диалектна специфичност. Редукцията при млади публицисти от Източна България също е диалектна специфичност, а когато си в публична медия би следвало да положиш старания и във връзка с книжовната фонетика. Диалектното говорене не е развалена или неправилна тирада, само че попаднеш ли в публична институция или пък си публицист, това е неприемливо.
- Какво се е трансформирало за 30 година, та сега следим такова просташко и обикновено говорене по медиите?
- Случиха се редица неща. Днес приказваме с доста по-малко думи (а и смисъл), в сравнение с сме говорили в края на 80-те и началото на 90-те години. Но тогава измененията бяха на всяко ниво - в това число и в обществената тирада, в политическото говорене, в езика на медиите. Неофициалната тирада нахлу в езика на медиите. Това има своето пояснение с обстоятелството, че до тогава езикът на медиите беше извънредно клиширан, вцепенен от казионния изказ, който парализираше и форма, и наличие. Но пък безконтролното навлизане на уличната тирада в медийното пространство докара до това, че доста от неофициалните изречения, идиоми и изрази стигнаха и до трибуната на Народното събрание. И стигахме до тук, когато към този момент сме безусловно безконтролни в своя изказ. Иван Вазов е употребявал доста над 80 000 думи в своето творчество, до момента в който днешният българин приказва с към 800.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ